XVIII Издание на панаира

В Международното занаятчийско изложение през 2023 година се включват 55 майстори от Армения, Унгария, Иран, Сърбия, Грузия, Турция, Естония, Малта, Румъния, Словакия и България. Чужденците са 30 и през трите панаирни дни демонстрират пред посетителите майсторлъка си в дърворезба, каменоделство, тъкане на килими, грънчарство, рисуване на мебели, плетене на дантели, плъстене, изработване на традиционна бродерия, направа на плетени обувки и бижута от стъкло, рисуване във вода. От България участниците са 25 майстори от 10 области на страната, всички със значителен принос в съхраняването на практикувания от тях занаят или упражнявано умение. В рамките на Панаира те представят ковачество, ножарство, бакърджийство, бъчварство, тъкачество, иконопис, дърворезба – миниатюрна и традиционна, копаничарство, самарджийство, сарачество, грънчарство, каменоделство, шекерджийство, обработване на кост и рог, кошничарство, изработка на калоферска дантела, плетива, писани яйца, изработка на музикални инструменти, старинно оръжие и накити от мъниста.

По време на ХVIII Международен панаир на традиционните занаяти музей Етър е посетен от няколко чуждестранни делегации от: гр. Кютахия (Турция); Малтийска занаятчийска фондация (Malta Crafts Foundation), с която е подписан Меморандум за разбирателство; Исторически музей на Армения и Етнографски музей на открито – Тбилиси, Грузия.

Майсторската надпревара през 2023 година е в занаята куюмджийство. В нея участие вземат шестима майстори от пет държави – Малта, Румъния, Турция, Македония и България. Всички те мерят сили в направата на елемент от пафти, собственост на Регионален исторически музей – Шумен, а допълнително всеки от тях представя авторски предмет, изработен в техника филигран. От 2017 година към Майсторската надпревара се организира младежка секция. През 2023 година двама възпитаници на Националната гимназия за приложни изкуства Св. Лука – София, специалност Художествена обработка на метали, и двама възпитаници на Националната художествена академия от специалност Метал се включват в съревнованието на младежи в бижутерски умения. Те имат за задача да изработят реплика на старинна обица от фонда на музей Етър.

Голямата награда Сребърна хлопка, почетен диплом Отличително, парична награда в размер на 1500 лв. и право на изложба базар по време на следващото издание на Панаира е присъдена на Цеца Дамянова. Специалната награда на Община Габрово, придружена с финансов стимул от 1200 лв. и почетен диплом Отличително, е връчена на Антъни Боничи от Малта. Със специалната награда на РЕМО Етър, почетен диплом Отличително и парична награда от 1000 лв., е удостоен Сакин Яман от Турция. Виктория Геускенс от Румъния получава наградата От майстор на майстор, предоставена от майстора ножар в музей Етър Андрей Андреев в размер на 200 лв. С наградата Бронзова хлопка и еднократна стипендия от 500 лв. е удостоена Карина Ампарцумян, възпитаник на Националната художествена академия. Институцията получава право на изложба базар по време на следващото издание на Панаира. Наградите са връчени на официална церемония по време на традиционната за Панаира Вечер на майстора.

Изделията, изработени от участниците в Майсторската надпревара по куюмджийство и в Съревнованието на младежи в бижутерски умения, са представени в изложбата От сребро сътворени – изящество и красота, която е подредена над експозиция Бакърджия (№ 39 в картата на музея) и може да бъде разгледана до края на годината.

За четвърти пореден път един от акцентите в програмата на Международния панаир на традиционните занаяти е Изложението базар АртЗона. То има за цел да популяризира занаятчийската култура чрез авторския почерк на творци, представящи модерното приложение на традиционни занаятчийски техники. В тазгодишното си издание изложението посреща първия български съвременен лулар Георги Тодоров-Гец, привнесъл занаята от Чехия. Той запознава публиката със спецификите при изработката на двуделни лули. Лютиерът-иноватор Деян Денчев показва тънкости при изработката на гъдулки. Авторската си техника за създаване на арткукли от естествени материали споделя с посетителите на Панаира Мария Асенова, а майсторът плъстар Светлана Кампс разкрива тайните на сухото и мокро плъстене. В АртЗоната тази година има и представител на Япония – Aimi Odai, заедно с преподавателя в Софийския университет Климент Охридски, катедра Японистика – Илиана Костова, тя демонстрира изработване на оригами и изписване с буквите на японските азбуки ХИРАГАНА и КАТАКАНА имената на желаещите посетители.

Българските участниците в АртЗоната са поканени от българските посланици на международната мрежа за занаятчии Хомо Фабер – визуалният артист и професионален фотограф Росина Пенчева и музей Етър в лицето на неговия главен уредник в отдел Занаяти Росица Бинева. Подборът е направен на базата на 11-те критерии за изключителност на фондация Микеланджело – автентичност, иновация, интерпретация, компетентност, креативност, майсторство, обучение, оригиналност, талант, територия и традиция.

В богатата музикално-танцова фолклорна програма се включват близо 300 изпълнители от 8 професионални, любителски, детски и младежки състави. За първи път Панаирът е открит официално във вечерните часове на първия ден с участието на Фолклорен ансамбъл Габровче, а на следващия ден специален акцент са изпълненията на Берковската духова музика. Място в програмата намират още: Танцов състав при НЧ Априлов-Палаузов 1861 и Танцов състав Девет осми БГ, гр. Габрово; Фолклорен танцов ансамбъл Пиринче, гр. Благоевград; Фолклорен колектив Плетеница, гр. Велико Търново; Танцов състав при Национално училище по изкуствата Добри Христов, гр. Варна, и представителен състав от Национално училище за музикални и сценични изкуства Христина Морфова, гр. Стара Загора.

В рамките на XVIII-тото издание на Панаира са подредени две чуждестранни изложби. Хърватско нематериално културно наследство в списъците на ЮНЕСКО е фотографски разказ за жива традиция, знания, умения, творчество и красота, предавани от поколение на поколение. Изложбата Арменски традиционни носии, традиции и мода представя копия на най-добрите експонати на национални костюми, съхранявани в Историческия музей на Армения, както и постери с архивни фотографии. Изложбата се реализира в партньорство с Културният Център Териян, който от 2000 година работи за разпространение и популяризиране на културните, етнографските и духовните ценности на Армения.

В Международния научен форум Традиционните занаяти: съвременни рефлексии – част от програмата на Панаира, с доклади участват 23-ма специалисти от 9 държави (Словения, Латвия, Сърбия, Армения, Италия, Грузия, Турция, Румъния и България). Пленарният доклад, посветен на развитието на занаятите в ново и най-ново време, е изнесен от проф. д-р Светла Димитрова, директор на музей Етър. Научният форум е посетен от голям брой музейни специалисти от страната, които се включват в него като слушатели.

За първи път по време на Панаира се провежда фотографският конкурс Етнообектив: Панаир на занаятите. За участие в него се регистрират 15 фотографа, между които има и любители и професионалисти, най-малкият е на 10 години, а най-възрастният – на 76. Тъй като според регламента на конкурса в него се допускат да участват и нерегистрирани предварително фотографи, в крайна сметка са получени 109 фотографии от 22-ма автори. С част от фотографиите предстои да бъде подредена изложба в началото на месец декември.