История

Пазарът е открито място за продаване и купуване на различни стоки. Почти няма град или по-голямо селище без седмичен пазар. Той се провежда в определен ден от седмицата, различен за отделните населени места и обикновено е на средищно или централно място. На пазара се продават селскостопански и занаятчийски стоки на производители от самото селище или от близките села.

Панаирите са големи временни пазари, свързани с определен празник през годината. За ролята на панаирите в международните търговски отношения на България със съседните ѝ държави съществуват извори и документи още от периода на Средновековието. До Освобождението на България на много места всяка година стават панаири по време на големите църковни празници – Гергьовден, Голяма Богородица, Петковден, Никулден, Димитровден и други.

Панаирите са не само средище за размяна и покупко-продажба на различни стоки, но и места за широки контакти и изяви на творческия дух на българина. При тяхното провеждане най-добре се виждат особеностите в бита и културата на отделните етнографски области в България. В българските земи най-големи и прочути са Узунджовският панаир и Ески-джумайският панаир.

През 1892 г. в Пловдив се открива първото в България международно търговски изложение. Целта му е да стимулира местната индустрия и селското стопанство, като създаде международни контакти на българските производители.

В Габрово по време на Възраждането също се провежда панаир. Той носи наименованието „събор“ и продължава от 14 до 26 октомври. Значението му намалява към средата на ХІХ век по причина на пословичната габровска пестеливост. В извадка от протокол на Общината от 50-те години на ХІХ век е записано:

Тогава панаирът е официално забранен. Габровци започват да ходят по панаири в други градове, за да продават занаятчийската си продукция и да печелят пари.

През 1990 година, по идея на специалистите, в Етнографски музей на открито „Етър“ за първи път се организира Панаир на народните занаяти. Задачата му е да възстанови в музейна среда, при строго придържане към традициите, панаир от миналото, с акцент върху занаятчийското производство. Първоначално по Петковден, а по-късно в началото на месец септември, музеят става притегателен център за майстори от цялата страна. Те представят своята продукция, да покажат съхранени занаятчийски техники, обменят идеи и опит. Музейният панаир е събитие за съпреживяване на традициите по един неповторим начин.

За първи път през есента на 2003 година панаирът става международен. Организатори вече са Министерството на културата, Община Габрово и ЕМО „Етър“, с подкрепата на медии, занаятчийски камари, туроператорски фирми и други. Изработен е статут, лого на панаира и наградна пластика „Сребърна хлопка“. Панаирът се провежда ежегодно в първите петък, събота и неделя на месец септември.

Това е единственият панаир, организиран по музейна концепция, при строго придържане към традициите. Той работи за популяризиране на занаятите и стимулира прилагането им в съвременното общество. Има изисквания занаятчийските стоки, които се продават по време на панаира да са изработени с традиционни инструменти и при прилагане предимно на ръчна технология и да са свързани с обработката на суровини и материали, характерни за съответния занаят.

В програмата на панаира е включена и майсторска надпревара. В нея се състезават майстори от даден занаят, който всяка година е различен и е предварително определен от организаторите. Победителят получава награда „Сребърна хлопка“, парична премия и право на самостоятелна изложба през следващата година.

В международната научна конференция „Народни занаяти – минало, настояще и бъдеще“, която се провежда по време на панаира за първи път през 2005 г., през годините участват десетки български и чуждестранни музейни специалисти. В панаирните дни посетителите наблюдават демонстрации на традиционни занаятчийски и домашни техники и възстановки на народни обичаи.Форумът предлага и богата фолклорна програма.